Развитието на националните стопанства винаги е оказвало влияние върху социалния статус на гражданите във всяка една държава. Най-негативният познат ефект на рецесията в икономически план е свързан с нарастване на безработицата. Когато говорим за висок процент незаети, имаме предвид нива над нейния естествен темп, т. к. безработица съществува дори и при достигане на резцвет /подем/ в икономическия живот. И това е съвсем нормално явление.
Безработицата се характеризира с липса на трудова заетост - един от основните източници на доходи за всяко едно домакинство (трудовото възнаграждение формира до 90 % от доходите на заетите лица). Казваме „основен“ източник, т. к. паричните постъпления могат да бъдат и в резултат на други периодични плащания /лихви, наеми, ренти/, но те обикновено имат характер на допълнителни приходи.
Голяма част от хората предоставят своята работна сила срещу заплащане на възнаграждение в определен размер. Така е при трудовите правоотношения и при сключване на граждански договори, по които лицата получават доходи под формата на хонорари.
Освен чисто финансово отражение, безработицата оказва и психологическо въздействие върху индивида. Недостигът на парични средства води до понижаване на жизнения му стандарт, а това неминуемо оказва влияние върху неговото самочувствие и самооценка. Индивидът не се чувства достатъчно полезен и спира да вярва в своите творчески сили. Той разполага със знания и умения, за чиито придобиване е вложил време, средства и усилия, но въпреки това възможността му да ги приложи на практика се оказва отнета.
Преминаването от планова към пазарна икономика доведе до промяна в изискванията за заемане на работни места. Голяма част от хората не отговаряха на условията, поставени от работодателите, т. к. бяха придобили своето образование в годините преди настъпването на демократичните промени. Това от своя страна наложи включването им в организираните от съответните Бюра по труда курсове за преквалификация. Въпреки това, обаче една част от тях останаха без работа, поради липса на вакантни длъжности.
Особено болезнен се оказва проблемът с т. нар. „младежка безработица“, която е заложена като приоритет не само на национално ниво, но и на равнище ЕС. Тя засяга младите хора до 29 - годишна възраст, които току-що или наскоро са завършили своето висше образование. Макар, че те притежават съвременени познания в съответната сфера на науката, изкуството и техниката, много от тях останаха извън трудовия пазар.
Една от причините за това бе пренасищането на пазара на труда с кадри, завършили определени специалности. През последните години се забелязва предпочитание към професионални направления, свързани с изучаване на икономически дисциплини /финансов мениджмънт, счетоводство/, компютърни системи и технологии /КСТ/, право и др. В резултат на това започна да се наблюдава „отлив“ от други специалности /аграрно земеделие, електро – и топлоснабдяване, автоматика и управление на транспорта и т. н./
Несъобразяването с реалните нужди на трудовия пазар доведе до разминаване /несъответствие/ между броя на лицата, придобили определена квалификация и този на свободните работни места. Това от своя страна доведе до невъзможност за реализация на завършилите кадри.
Неправилно е широкоразпространеното схващане, че трудът, който едно лице полага може да бъде само наемен, т. е. да бъде полаган само и единствено в полза на работодателя (съответно по трудово или служебно правоотношение). Освен предоставянето на работна сила, лицата могат да инвестират в свой собствен бизнес /развиване на търговска дейност/ като самонаети/ лица, упражняващи свободна професия /архитекти, музиканти, писатели, художници, адвокати, дипломирани експерт - счетоводители и др./, земеделски производители.
Особено сполучлив вариант в тази насока е заемането на слаборазработени до момента ниши /напр. участие в доброволчески акции или сдружения, които се занимават с общественополезна дейност/. В тях лицата също могат да открият своето амплоа. Обикновено юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) се възприемат като допълнителна дейност, която лицето може да извършва, като нещо спомагателно, наред със своята основна професия, която практикува /допълнителна заетост/. Това твърдение обаче не е съвсем вярно. Страничните занимания могат да се превърнат в главен източник на доходи за едно лице и в негова основна професия.
Включването в инициативите и мероприятията, организирани от неправителствени организации, освен всичко друго, спомага за развиване на потенциала, заложбите и таланта на младите хора, дава им възможност да се изявяват и покажат своите възможности тогава, когато липсват други алтернативи за заетост. Това е изключително важно, особено в условията на дълготрайна безработица, т. к. именно продължителната липса на работа оказва деградивен ефект върху индивида. Усвоените знания и умения започват постепенно да „избледняват“, ако не се използват по предназначение и не се прилагат на практика. По този начин се оказва необходимо те да бъдат придобивани наново или най-малкото „опреснявани“, което не е особено целесъобразно.